Мозъкът ни е програмиран да навързва логически нещата, които виждаме, чуваме, миришем, докосваме и вкусваме, както и да запълва дупки с това, което очакванията ни подсказват, че липсва. Това е причината да разбираме изречения дори когато има разместени букви. Но въпреки че мозъкът възприема заобикалящия ни свят по удивителен начин, доколко можем действително да му се доверим? Достатъчно ли, че да говорим по мобилен телефон докато шофираме? Мислиш, че е лесно да забележиш танцуващ пингвин?...