Понякога астрономията е направо влудяваща.

Това не са мои думи, а на Майк Браун. Майк е световно известен астроном, а ние сме застанали на подвижно мостче на върха на обсерваторията Паломар и наблюдаваме как се стели мъглата.

"Нещата не изглеждат добре," казва той, наблюдавайки памучената супа, която се е разположила над обсерваторията. "А не е като да мога просто да се върна утре и да довърша."

Тази вечер е единствената възможност на Браун да наблюдава планета-джудже на име Хаумея, намираща се на 8 милиарда километра. Ако не я види днес, няма как да се върне и да опита отново утре. Има дълъг списък от астрономи, които се редят на опашка да ползват огромен телескоп като това 500-сантиметрово чудовище в Паломар. И ако не ти се получи - толкова по-лошо за теб. Запазваш си нов час и идваш пак след година. Ето така се случват нещата в астрономията и затова понякога е влудяваща.

"Свикваш с тези неща," казва Майк. "Много рядко нещата стават по твоя начин. Ако времето е наред, то веднага изниква някакъв технически проблем, който да те възпрепятства."

От гледна точка на нашата продукция, това си е проблем. Никой не иска да отиде някъде и да прекара дълго време, снимайки нещо с неясен край. Жадни сме за екшън. Искаме вратите на обсерваторията да са широко отворени. Искаме Браун и екипът му да разговарят за астрономия с термини, които да не разбираме. Искаме да видим Хаумея на компютърните екрани, а Браун да ни каже в края на нощта какво е видял и научил за този далечен обект. Вместо това, нещата изглеждат сякаш няма да получим повече от чаша хубаво кафе.

"Винаги си нося моя специална смес мляно кафе," казва Браун. "Искате ли да опитате?"

Към 10 вечерта мъглата започва да се разсейва. Или поне достатъчно, че Браун да отвори вратите на обсерваторията. Всеки астроном знае, че не можеш просто да връхлетиш в обсерваторията и да започнеш да гледаш звездите. Телескопът се нуждае от поне час-два, за да загрее. С други думи, толкова време е нужно на телескопа да изравни температурата си с тази на въздуха. Щом се справя с тази задача, Браун грабва телескопа, насочва го към позицията на Хаумея и започва да разглежда. Прави серия от снимки и само няколко минути по-късно те започват да се появяват на екрана. Снимките показват мъгляви сиви сфери. Майк внимателно ги оглежда.

"Не става," казва той и се обляга в стола си.

Все още има твърде много влажност и мъгла във въздуха, за да имаме добра видимост към Хаумея. Освен това, този далечен обект е на път да залезе, така че нашата вечер при телескопа, както и тази на Браун, е към своя край.

"Така е с астрономията," каза Майк докато събираме техниката. "Обикновено висиш до късно и имаш един куп проблеми."

Звучи като добра основа за ТВ предаване. Поне прави страхотно кафе!

Има едно място по брега на големия Хавайски остров, където река от лава се стича по стръмен склон и се влива в морето. Гледката е неземна. Километри наред не се вижда нищо друго освен втвърдени потоци от черна лава и огромни облаци пара, издигащи се от океана.

Тук сме с Розали Лопес от лабораторията за активно движение (Jet Propulsions Laboratory) и според хаваеца, работещ в екипа ни като звуков техник, сме доста близо до екшъна... твърде близо. Застанали сме на пропукана кора от твърда лава, на по-малко от 100 метра от река от лава, изливаща се в морето. Розали искаше да ни доведе тук, защото именно на това място е направила някои важни открития за вулканите - както на Земята, така и на други места в слънчевата система.

"Вулканизмът е един от най-основните процеси в слънчевата система. Така планетите губят от топлината си," обяснява тя докато гореща лава експлоадира във водата. "Така че наблюдавайки тези потоци тук, можете да си представите как биха изглеждали потоците на Венера, Марс или Йо (спътника на Юпитер), а защо не и крио-вулканичните потоци на места като Енцелад и Титан (спътници на Сатурн).

Вулканите са навсякъде. Виждаме ги тук - на Земята, както и на Венера и на Марс, и дори на далечните луни като Йо, например. Интересното е, че процесите, които предизвикват вулканизма, са едни и същи навсякъде. Единствената разлика е в техния мащаб.

От всички светове с вулкани в слънчевата ни система, тези на Земята са най-малки. На Венера има огромни вулкани, защото през около 500 милиона години тя напълно откача и буквално се самоизяжда. Някои от вулканите на Марс са много по-големи от най-големите планини на Земята. А Йо - луната около Юпитер, с 5 пъти по-малък размер от този на Земята - е най-вулканично-активното място в слънчевата система. Там има вулкани с калдери от по стотици километри.

"Стоейки тук, въобще не е трудно да си представим какво се случва на места като Йо," казва Розали. "Предполагам, че ако сега бяхме там, щяхме да видим нещо доста подобно на това, само че много, много по-голямо."

Трудно е да си представиш по-мощно изригване от това, което наблюдаваме в момента. Това поле от лава се простира на километри във всички посоки. Всъщност - на път за насам с кола - се вижда как веднъж лавата е заляла един град. Все още има "Стоп" знаци и коли, погребани под твърдата лава. Вулканът Килауеа изригва от години и на път през планината могат да се видят различни калдери и потоци лава. Този е и най-скорошният и все още от пукнатините по блестящата черна повърхност се издигат газове.

Розали и аз наблюдаваме именно тях. За да проверя колко е горещо доближавам подметката на туристическата ми обувка до отвора и тя започва да се топи. Количеството горещина истински ме озадачава докато Розали не ми казва къде точно се намирам.

"Точно под теб има лава тунел," казва тя.

"Лава тунел?"

"Да," отговаря тя. "Има гореща лава точно под нас."

"Това опасно ли е?"

"Само ако земята е напукана и си близо до океан," отвръща тя.

"А ние не сме ли точно на такова място?"

"Ами, да."

Археоастрономията е наука, която малко хора практикуват. Те са почти толкова, колкото са и палеоботаниците или екофизиолозите. Просто археоастрономията не е от тези науки, които привличат много хора. Някога чували ли сте някое дете (нормално дете) да казва, че иска да стане археоастроном когато порастне? Не. Археоастрономията е от науките, които сами те откриват. А някои от хората, които я упражняват, са леко казано странни.

Имаше един археоастроном, който се съгласи да говори пред нашата камера, само при условие, че купим и прочетем неговата книга за 200 долара и му платим 1'000 долара за всеки снимачен ден. Имаше и такива археоастрономи, които бяха "твърде заети", за да разговарят с нас. Заети с какво? И също така имаше такива, които изглежда бяха прекарали твърде много време сами в библиотеката и бяха загубили способността си да общуват нормално с живите същества. За щастие, все пак успяхме да намерим и приятни и разговорливи археоастрономи, които ни разказаха за специалната връзка, която са имали нашите предшественици с небето.

Като ги слушаш, осъзнаваш, че историята ни като вид е буквално написана в звездите. Огледай се. Всичко, което виждаш, всеки малък луксозен предмет, на който се радваш, е продукт на астрономията. Не ми ли вярваш? Ами, помисли за следното. Ако предшествениците ни не бяха поглеждали нагоре и не се бяха чудили за звездите, можеше и да няма цивилизация. Гледаш звездите и знаеш кога да садиш. Засаждането означава, че можеш да изхранваш повече хора и населението да расте. За да разбереш циклите на небето ти е нужна математика. С нея, можеш да провеждаш още по-подробни наблюдения. С математика, можеш да започнеш да проектираш градове и да учиш все повече и повече за околната среда.

Астрономията е най-старата наука на света. Първият учен, който някога е споменат в историята, е бил именно астроном. Тя била вавилонски свещеник от храма Ищар (Temple of Ishtar), която наблюдавала звездите и предвиждала бъдещето. Без съмнение тази си способност тя придобила като гледала звездите, защото за нашите предшественици наблюдаването на небето им позволявало да предвиждат важни неща като това кога ще вали дъжд или кога ще стане студено. По онова време, от такъв тип информация буквално е зависел човешкият живот.

Да, това са разни интересни научни факти. Но пред нас все още стоеше въпроса какво да правим с древните извънземни теории. Да тръгнем ли по този път? Ами, тръгнахме и - трябва да призная - беше много вълнуващо. И все пак не беше лесно решение. Един от продуцентите ни се притесняваше, че ако обсъждаме подобни теми ще ни падне репутацията. Отвърнах му "Каква репутация? Че ти си телевизионен продуцент." Все пак говорим за същия бизнес, който стовари на света предавания като "Островът на изкушенията" (Temptation Island) и "Луди момичета" (Girls Gone Wild). След тях, каквото и да направиш в телевизията, няма защо да се притесняваш за репутацията си. Моето притеснение по-скоро беше дали има солидна наука в тази теория и, както се оказа, има. Някои мистерии просто не се поддават на лесни обяснения. Невероятно е, че догоните, племе в северозападна Африка, знаят за невидима звезда, спътник на гигантския Сириус. А какво да кажем за перфектните линии на гигантски структури, издигнати преди толкова векове? Не е възможно египтяните просто да са плеснали с ръце, да са доближили четири триъгълника един до друг и да са си казали "Ето, готово!" Великата пирамида е чудо в инженерството и по днешните стандарти. Все още не е напълно ясно как са успели да проектират с такава математическа прецизност това огромно каменно сдание.

"Дешифриране на небето" без съмнение беше един от най-трудните епизоди, които направихме този сезон, по простата причина, че трябваше бая да мислим как да пригодим темата към контекста на предаването. И с ръка на сърцето мога да кажа, че имаше дни, в които стоях пред компютъра и си мечтаех да съм археоастрономът, вместо продуцентът. Но това беше защото от шестте епизода в това предаване, този беше най-трудният.