Използваме кукита, с които да подобрим услугата, персонализираме рекламите и запомним вашите настройки на сайта. Ако продължите да използвате сайта, се съгласявате с употребата на кукита в нашия сайт. За повече информация (напр. как да деактивирате кукитата) моля вижте политиката за кукита..

OK
National Geographic Channel
http://assets.natgeotv.com/Shows/8458.jpg

ФАКТИ - МАРС

• Съществуват сериозни доказателства, че в ранната история на Марс е имало свободно течаща вода. Освен, че планетата може да се похвали с някои от най-големите вулкани и дълбоки каньони, по нея могат да бъдат открити следи от най-големите наводнения.

• Микроб, живеещ на Марс, би имал нужда от много, много малко количество вода, за да живее. Вероятно би могъл да изкара спокойно целия си живот в 50 до 100 микро литра – миниатюрна капка вода с размера на връх на химикалка. (Лин Ротшилд)

• Планетата Марс не е най-близката съседка на Земята, но е най-земеподобната. Една от общите им характеристики е как полярните шапки растат и се свиват със смяната на сезоните докато Марс се движи около луната.

• Още от снимките на космическия кораб Викинг, показващи огромни системи от каньони, става ясно, че в ранната история на Марс е имало следи от водна ерозия. (Стийв Албърс)

• Температурата и атомосферното налягане на Марс са толкова ниски, че повърхостта на планетата е близо до тройната точка на водата. На теория е възможно в някои, ограничени на брой местности, да се появи за кратко вода, но като цяло това би било наистина странно предвид сушата, която цари на планетата. Всяка течаща вода би се изпарила бързо в сухия въздух. За сметка на това вероятно в дадени местности съществува течност под повърхността. В по-студените места влажността може да бъде относително висока, така че са възможни заледявания на кондензирана вода по земята и облаци от ледена вода в атмосферата. (Стийв Албърс)

• Замръзнала вода се появява в постоянните летни северни полярни шапки. Но се оказва, че тя може да бъде открита под далеч по-обширни площи. Доказателствата за това са открити от космическия кораб Финикс, а по-късно са потвърдени и от данните от Марсианска одисея (Mars Odyssey). Финикс прави откритието си благодарение на достатъчно силния си двигател, който раздухва малко горния слой "прах" в местност с доста тънък слой почва. (Стийв Албърс)

• Марс няма голяма луна и затова наклонът на оста му може силно да варира. Съществуват теории, че преди около 50'000 години огромен наклон е позволил струпването на повече лед около екватора. Под повърхността вероятно все още има следи от това. (Стийв Албърс)

• Олимп (Olympus Mons) е най-големият вулкан в Слънчевата система. Той е три пъти по-висок от планината Еверест (27 км висок и 600 км широк) и е дълъг колкото щата Аризона. Наклонът му е толкова лек, че ако се намираш в основата му върхът ще бъде над хоризонта. (Уес Уотърс/студенти от Университета Корнел)

• Вулканите в северния регион Тарсис са толкова големи, че са деформирали сферичната форма на планетата.

• На Марс се намира най-големият "каньон" в Слънчевата система. Той е дълъг колкото континенталните щати и е широк стотици километри. Валес Маринерис ("Долината на Маринър") е достатъчно дълга, за да се разпростре от Калифорния до Ню Йорк – това е повече от 4'800 км. Марсианският каньон е дълбок 7 км и широк 320 км. Големият каньон в САЩ е дълъг "само" 446 км и широк 30 км, а най-дълбоката му точка е 1,6 км. Големият каньон спокойно може да се побере в една от страните на тази огромна пропаст.

• Ако си на Марс през деня и погледнеш нагоре небето ще изглежда много тъмно. Това е така, защото атмосферата там е изключително рядка. Небето изглежда розовеникаво към хоризонта заради червения прах във въздуха. Здрачът на Марс е син.

• Марс няма магнитно поле. Ако попаднеш там няма да можеш да се ориентираш с компас. (Уес Уотърс/студенти от Университета Корнел)

• Когато учените говорят за вода на Марс в миналото те имат предвид "течност, която съдържа H2O". Това вещество може да съдържа pH между 0 (или по-малко) и 14 (или повече) и/или да бъде много солено (тоест водата на Марс не е като тази от чешмата, реката или езерото на Земята). (Уес Уотърс/студенти от Университета Корнел)

• Когато космическият кораб Викинг 2 се приземява през 1976 година на около 45 градуса северна ширина се взимат проби от почвата, за да се изследват за следи от живот. Почвата е обявена за органично чиста, свръх-безплодна и необитаема. Едва през последната година бе открито, че ако бяха копали само 10 см по-надълбоко щяха да открият леден слой с напълно различни условия и – евентуално – щяха да направят друго заключение. Иронията в изследователската работа - това че няколко сантиметра могат кардинално да променят картинката – е налице в тази история. (Питър Смит)

• Според последните изчисления на екипа на Малин Спейс Сайънс Системс (Malin Space Science Systems) всяка година, в различни части на Марс, се случват между 30 и 200 нови сблъсъка. (Кен Еджет/Малин Спейс Сайънс Системс)

• През една обичайна седмица на Марс Риконъсънс Орбитър, камерата изпраща над 200 кадъра на Марс, които покриват по-голяма площ от тази на Калифорния. Снимачният екип разглежда внимателно всяка от снимките. Понякога се виждат тъмни петна: това са пресни, малки кратери, пробили прашната повърхност. Потвърждаването на новите релефи става след проверка на стари снимки от същите места. Екипът е открил повече от 100 нови сблъсъка, повечето от които са близо до Екватора.

• Тъй като гравитацията на Марс е три пъти по-слаба от тази на Земята най-вероятно всеки би могъл да забие кош като баскетболист от NBA. За жалост, задължителният за Марс костюм ще го направи малко тромав.

• Фобос, по-голямата от двете луни на Марс, бавно се плъзга към Марс. След около 50'000'000 години или ще се разбие в планетата, или ще се разпадне на парчета, образувайки пръстен от прах около Червената планета.

• Извисявайки се на 27'000 метра над планетата, Олимп (Olympus Mons) е три пъти по-висок от Еверест, най-високия връх на Земята. Дългият спящ вулкан е огромен – основата му може да покрие площта на целия щат Мексико.

• Ако можеше да се придвижиш с кола до най-близката точка на Марс, карайки с около 100 км/ч, пак би ти отнело повече от 66 години да стигнеш до Червената планета. Времето, за което един космически кораб стига до Марс е 6 месеца.

• Слънчевата светлина стига до Марс с около 4 1/3 минути по-бавно отколкото до Земята.

• За да може космически кораб да оцелее приземяването на Марс трябва да свали поне три нули от скоростта си само в рамките на 6 минути – от 19'000 км/ч в Космоса до по-малко от 19 км/ч на повърхността.

• В определени моменти от годината огромни пясъчни бури поглъщат цялата планета. Бурите оставят сериозни следи след себе си, като например дюни, ивици и други релефи, издълбани в повърхността от вятъра.

• Няма доказателства за съществуването на цивилизации на Марс и е малко вероятно там да има живи организми. Но може би има фосили на форми на живот от времето, когато климатът е бил по-мек и топъл, а на повърхността е имало вода. (Крис Маккей)

• Тъй като Марс е много по-малък и не толкова плътен колкото Земята силата на гравитация на неговата повърхност е едва 38 процента от тази на Земята. Ако човек се намира на Марс ще чувства теглото си с 62 процента по-малко, а ако изпусне камък, той ще падне по-бавно отколкото на Земята. (Стийв Скайърс)

ФАКТИ - ПЛУТОН

• Плутон се завърта всеки 6½ дни. Космическият кораб Ню Хърайзънс ще има само един Плутонски ден и малко, за да разгледа и снима планетата-джудже след като е пътувал натам 8.5 години!

• През последните 20 години Плутон се отдалечава от Слънцето и става все по-наклонен. Вече има части от планетата, които НИКОГА не виждат Слънцето...

• От 1988 година насам атмосферата на Плутон се е удвоила!

• Сезоните на Плутон са много сложни по две причини. Първата е, че разстоянието между Слънцето и Плутон се променя значително по време на орбиталния му период. Поради ексентричната му орбита, количеството слънчева светлина, която Плутон получава, може силно да варира. Вторият фактор е, че оста на Плутон е изкривена така, че почти директно сочи към Слънцето. Затова, в различно време на годината, двата полюса получават различно количество слънчева светлина. Комбинацията от тези два фактора прави сезоните на Плутон – пролет, лято, есен – много различни от тези, които познаваме на Земята.

• В зависимост от това в коя част от орбитата си се намира Плутон учените смятат, че атмосферата му постоянно се свива и разширява. Когато планетата-джудже се намира близо до Слънцето топлината разтопява ледовете и създава атмосферен слой, който би ти стигал до коленете, ако можеше да стоиш прав на Плутон. Когато се отдалечава от Слънцето, тези газове се кондензират и преминават отново в течно състояние. Този процес се нарича сублимация. (Дейвид Пейдж & Уил Грънди)

• Клайд Томбо използва телескоп в Лоуелската обсерватория, за да открие Плутон през 1930 година. С него той прави снимки на небето върху фотографски плаки с размери 35 и 43 см. След като ги прояви той използва елементарния метод "сравни разликите" с помощта на апарат, наречен "блинк-компаратор", за да засече движеща се планета! Томбо трябва да е бил доста търпелив човек, защото това най-вероятно е била дълга, скучна и неблагодарна работа!

• Пърсивал Лоуел, редом с други учени и астрономи, вярвал в съществуването на девета планета заради неправилните движенията на Уран и Нептун около орбитите им (Кевин Шиндлер). Сега, когато Плутон е "понижен" в планета-джудже, е възможно планетата Х да чака там някъде да бъде открита. Всичко това е само на теория, но има един учен, който се надява да я намери – Патрик Ликавка от Университета Коб в Япония. (New Scientist, 11 януари, 2008 година, от Говерт Шилинг)

• Планетата Плутон е кръстена от 11-годишно английско момиче на име Вениша Бърни. Лоуелската обсерватория обявила конкурс за име на новата, девета планета. Вениша учела митология в училище и попитала защо не кръстят планетата Плутон - на царя на подземния свят, най-далечното студено царство. Чичо й изпратил телеграма до обсерваторията от нейно име. Вениша Бърни (или Феър след като се омъжва) умира на 90-годишна възраст през май 2009 година.

• Плутон е едно от най-вълнуващите неща в Слънчевата ни система, защото все още знаем малко за него. Той е на около 6.5 милиарда километра; толкова далеч от Слънцето се намира, че е ледено студен. Ако по някакъв начин попаднеш на Плутон, протегнеш ръка и я удариш тя ще се разбие на парчета като ледено кубче! (Кевин Шиндлер)

• Плутон е много енигматичен обект, какъвто досега не сме виждали от близо. Затова, учените не знаят какво ни очаква там. Възможно е когато Ню Хърайзънс се приближи до планетата да открием странни релефи, над които да се главоблъскаме с години – как са се образували и защо. (Кевин Шиндлер)

• Наблюдението на Плутон е много бавен процес, защото годината там се равнява на около 2.5 века на Земята. Това означава, че един сезон на Плутон продължава приблизително колкото професионалния стаж на един учен! Равноденствието настъпи в края на 80-те и оттогава Плутон навлиза в летния сезон. Той ще започне след още няколко десетилетия. (Уил Грънди)

• Има три основни вида лед на повърхността на Плутон: метан, азот и въглероден оксид. Причината да знаем този факт е, че тези ледени молекули вибрират с много специфична честота. Ако фотон светлина има достатъчно количество енергия да предизвика вибрация, той се абсорбира когато удари леда. Ако няма – отскача от повърхността. Ние виждаме на телескопа, кои се абсорбират и кои не. Всичко това ни помага да научим повече за състава на Плутон.

• Плутон може да бъде кафеникав или лилавеникав на цвят. Ако бомбардираш въглерод, водород и кислород с активна радиация ще нарушиш връзките. Тези смеси се пренареждат във все по-сложни и по-сложни химични вериги и в крайна сметка би получил материал с червеникав или розовеникав цвят. Истинският цвят на Плутон е по-скоро кафяв отколкото приятно розов.

• Ако можеше да пътуваш до Плутон слънчевата светлина щеше да е много по-слаба. Плутон е 30 пъти по-далеч от Слънцето от нас, а силата на слънчевата светлина намалява, умножена на квадрат, което ще рече, че е около 1'000 пъти по-слаба.

• Животът, както ние го познаваме, не може да съществува при температурите на Плутон. Но във вътрешността му би могло да има течна вода и тези сложни химични вериги да си пробият път. Да, би могло да има обитаеми региони. Тогава източникът на енергия на Плутон не би бил слънчевата светлина, а разлагането на радиоактивни елементи. Този живот сигурно ще е доста тежък, дори и за екстремофили. И все пак учените обсъждат обитаемостта на други среди в заледени спътници, като Европа (луна) и Енцелад. Това изглежда е хитът – ако има вода, може да има и живот. (микробен!) (Уил Грънди)

• Обсерваторията Кек в Мауна Кеа – масивен вулкан в Хавай – предлага едни от най-добрите условия за астрономическо наблюдение в света. Върхът на Мауна Кеа е висок, много сух и чист през повечето нощи в годината.

• Инфрачервената светлина често се използва за наблюдение на светлина от комети. Тъй като атмосферата и облаците на Земята се смесват с инфрачервената светлина от астрономическите обекти Мауна Кеа е идеална локация за наблюдение на много далечни обекти.

• Наблюдаваме кометите, за да установим от какво са направени. Кометите са интересни обекти: те са останки от ранните дни на Слънчевата система, вкаменелости от забравени времена. Когато гледаме комета ние виждаме през прозорец на времето условията в слънчевата мъглявина – древни неща, от които се е образувало всичко в Слънчевата система.

• Има два вида комети: късо- и дългопериодични. Тези два вида ни отвеждат в различни периоди от формирането на Слънчевата система и ни показват как се е променял съставът на кометите през последните 4.5 милиарда години.

• Много комети биват забелязани за първи път при наблюдение. Тези комети, които изучаваме, никога не са били наблюдавани с помощта на съвременни инструменти. Затова, всеки път когато погледнем към комета можем да видим нещо ново.

• Има няколко комети, които почти всяка вечер могат да бъдат забелязани от аматьори-астрономи, стига да са във видимите дължини на вълните. Изключително ярките комети, тези които се виждат с просто око, са по-рядко срещани. Те се появяват средно веднъж или два пъти на десетилетие. Това са по-често дългопериодичните комети, които вече се откриват непрекъснато, благодарение на редовните и изключително прецизни операции по преглеждане и изучаване на небето.

• Поясът на Кайпер е открит и потвърден едва преди 15 - 20 години, а има още толкова много обекти, които чакат да бъдат намерени. Има още много да учим – колко на брой са обектите (има предположения, но колко ли са в действителност?), как варират размерите им, как си взаимодействат с останалата част от Слънчевата система? (Кевин Шиндлер)

• Ето как учените смятат, че са се образували облакът на Оорт и поясът на Кайпер: при образуването на Слънчевата система са останали много отломки – части и парчета, носещи се в пространството, които не са успели да сформират планета или спътник. Кометите са парчета от тези отломки, които са се събрали в орбитата на Юпитер и нататък, тъй като там регионът е с достатъчно ниски температури, при които ледът образуващ кометите, да се кондензира. Много комети са се образували в близост до гигантски планети (5 и 30 астрономически единици /AU/). Те са били изхвърлени много далеч от вътрешността на Слънчевата система заради силната гравитация на тези планети (която днес се използва за изстрелване на космически кораби). Тези комети са пътували до най-далечните краища на Слънчевата система и са образували облака Оорт – местност от комети със сферична форма, намиращ се на около 50'000 астрономически единици /AU/ от Слънцето.

• Останалите парчета отломки, които първоначално са изблъскани от гигантските планети (но все пак са успели да се задържат в региона, където са се образували), се превръщат в това, което днес наричаме пояса на Кайпер и "разредения диск", които се намират на около 30 - 100 астрономически единици /AU/.

• Дългопериодичните комети идват от облака Оорт, докато късопериодичните комети идват от региона на пояса на Кайпер и така наречения "разреден диск". Условията на формиране, химичният състав и температурите са различни. Затова, можем да разграничим следните групи отломки и планети в зависимост от това на какво разстояние от Слънцето се намират: астероиден пояс, пояс на Кайпер и облак Оорт. Те са различни геоложки стратиграфски слоеве в хоризонталната равнина. Кометите, които се освобождават от тези групи, са фосили, които могат по-лесно да бъдат изучавани когато се приближат до Земята.

• Розета е първият космически кораб, който ще кръжи около комета (67P/Чуримов-Герасименко), ще я изследва подробно и ще спусне автоматичния модул Фило (Philae) на нейната повърхност. И орбиталният апарат, и апаратът за приземяване са снабдени с редица научни инструменти. Те могат да извършват уникални измервания, които да ни помогнат да научим повече за състава и произхода на кометите, как се образуват и как се развиват във времето.

• Космическата сонда Дийп Импакт направи подробни снимки на кометата 9P/Tempel 1. Те показват в огромен детайл разнообразната й геоложка структура. Модулът "импактор" се сблъска с кометата и така се сдоби с информация за вътрешната й структура, която нямаше как да научим само от снимките. Дийп Импакт създава голям, прахов облак, който скрива кратера, причинен от удара. Но през 2011 година космическият кораб Стардъст-Некст ще прелети покрай 9P/Tempel 1 и ще огледа кратера, за да събере още повече информация за структурата на кометата.

ФАКТИ - НЕПТУН/УРАН

• Откритието на "Тритон" - луната на Нептун - дължим на бирата! Уилиам Ласел, който забелязал Тритон на 10 октомври 1846 година, използвал натрупаното от пивоварския си бизнес богатство, за да си купи телескоп.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Neptune&Display=Moons

• Годината на Нептун е много дълга. Толкова е дълга, че всъщност през 2011 година той ще направи първата си пълна обиколка около Слънцето откакто е открит през 1846 година.
http://www.nasa.gov/worldbook/neptune_worldbook.html

• Малко плаване? Ветровете на Нептун са най-бързите в Слънчевата система. Скоростта им се изчислява на около 1'100 км/ч.
http://www.nasa.gov/worldbook/neptune_worldbook.html

• Нептун е най-студената планета в Слънчевата система. Високо над облаците, температурите на Нептун могат да стигнат до -221.4 градуса по Целзий.
http://www.nasa.gov/worldbook/neptune_worldbook.html

• Най-голямата луна на Нептун – Тритон – се върти в грешната посока! Този феномен се нарича ретроградна орбита и означава, че Тритон се върти около Нептун в обратна посока спрямо всички останали луни на планетата.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Triton

• Уран се намира на около 2'872'460'000 км от Слънцето и е най-далечната планета, която може да бъде видяна с просто око.
http://www.nasa.gov/worldbook/uranus_worldbook.html

• Учените смятат, че е възможно дълбоко във вътрешността на планетата да има океан от течна вода, съдържаща разтворен амоняк.
http://www.nasa.gov/worldbook/uranus_worldbook.html

• Уран си е полегнал! Наклонът на повечето планети е около 30 градуса, докато на Уран е 98 градуса. Той е толкова наклонен на една страна, че оста му лежи почти на нивото на пътя му около Слънцето.
http://www.nasa.gov/worldbook/uranus_worldbook.html

ФАКТИ - ЮПИТЕР

• Електрическата активност на Юпитер e толкова силна, че излива милиони вата в магнитното поле на Земята всеки ден.
www2.jpl.nasa.gov/galileo/Jovian.html

• Сатурн не е единствената планета с пръстени. Юпитер има дифузна система от пръстени, открита през 1979 година от Войаджер.
http://pds-rings.seti.org/jupiter/

• Самият Юпитер е бил близо до това да стане звезда. Ако беше само 80 пъти по-масивен най-вероятно щеше да стане второ слънце в Слънчевата система.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Jupiter&Display=Overview

• Околоността на Юпитер е сама по себе си една мини Слънчева система с 63 регистрирани луни, кръжащи около газовия гигант.

• Сиянията на Юпитер са хиляди пъти по-силни от южното и северното сияние на Земята. Те имат обхват от над 2'000 километра!
http://www2.jpl.nasa.gov/galileo/hst6.html

• Ако караш кола през правилното място на Земята (отдалечено, като пустинята например) и в точното време, можеш да настроиш радиото си към "честотата на Юпитер".
http://radiojove.gsfc.nasa.gov/telescope/

• Луната на Юпитер, Ганимед, е най-голямата в Слънчевата система, по-голяма дори от Меркурий. Още няколко от луните на Юпитер са по-големи от бившата планета Плутон.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Display=Moons&Object=Jupiter

• Счита се, че на луната на Юпитер, Еурора, има два пъти повече вода отколкото на Земята и че следователно там се крие "най-големият шанс" за извънземен живот в Слънчевата система.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Display=Moons&Object=Jupiter

ФАКТИ - САТУРН

• Ако се наслаждаваш на пръстените на Сатурн през телескоп от Земята дължиш невероятната гледка на планетата Нептун. Твърде вероятно е нейната гравитация да е предизвиквала малки, периодични тласъци, които постепенно са избутали Сатурн. Това е причинило 27-градусовия наклон на пръстените му, който ни позволява да го виждаме много по-ясно отколкото ако Сатурн беше в отвесна позиция.
http://www.skyandtelescope.com/news/3306806.html

• Пръстените на Сатурн са дълги 273'588 км, но са дебели само 914 см. Тези пропорции са съизмерими с обикновен лист хартия дълъг 3.20 км.
http://www.nineplanets.org/saturn.html#rings
http://www.sciencedaily.com/releases/2005/11/051110220809.htm

• Луната на Сатурн, Енцелад, изхвърля струи водна пара в Космоса (по 1 тон на всеки 6 секунди) от 4 огромни дупки близо до южния си полюс. Ако беше запазила тази драстична програма "за отслабване" през цялата си история, досега щеше да е изгубила около 20% от теглото си.
Kargel, J., 2006, Science 311, 1389-1391.
Hansen, C. et al. 2006, Science 311, 1422-1425.

• Вместо да се върти ритмично по оста си като всеки нормален свят, луната на Сатурн, Хиперион, се премята хаотично в космическото пространство. Ако стоиш на повърхността й никога няма да си сигурен от къде ще изгрее Слънцето.
http://www.nineplanets.org/hyperion.html

• Според някои стари теории, близо до центъра на Сатурн може да се образува диамантен дъжд. --Стийв Албърс

• Времето на Сатурн е също толкова бурно като на Юпитер, но е забулено в мъгла в горния атмосферен слой. --Стийв Албърс

• Пътуването с балон през атмосферата на Сатурн сигурно щеше да е голямо забавление, стига да имаше кислород. Атмосферните температури и налягане са на идеалните нива за човешката физика. Възможно е от време на време да преваляват дъждове. --Стийв Албърс

• Титан е мястото, където неекипиран човек би издържал най-дълго преди да изгуби съзнание и да умре... (на Марс и на Венера не можеш да си задържиш въздуха). Само с топли дрехи и кислородна маска (като в самолетите) можеш да издържиш спокойно дни наред. --Ралф Лоренц

• В атмосферата на Титан може да има дъги (макар и малко различни от нашите). --Ралф Лоренц

• Онтарио Лакус е малко, въглеводородно езеро близо до южния полюс на Титан, чийто цвят на водата е като на река Колорадо. За четирите години от откриването му, от езерото се е изпарил течен природен газ, който се равнява на 1/3 от доказаните световни резерви на природен газ в света. Това количество би покрило цялата консумация на природен газ в Щатите за около 15-20 години. --Боб Браун

• На Титан има повече метан и други организми от който и да е друг познат горивен източник на Земята, било то биосферичен, океански или фосилен. --Джонатън Лунин

• Сатурн има толкова ниска плътност, че може да се носи по вода. --Джонатън Лунин

• Гейзерите на Енцелад излъчват също толкова топлина на секунда колкото националния парк Йелоустоун. --Джонатън Лунин

• Космическият кораб на НАСА, Касини, откри, че светкавицата на Сатурн е около 1 милион пъти по-силна от светкавицата на Земята.
http://www.eurekalert.org/pub_releases/2004-12/uoi-rpc121604.php

• Уникална черта на Сатурн е, че магнитната му ос е почти напълно подравнена с оста му на въртене. Това означава, че в магнитното му поле няма потреперване, причинено от завъртането около оста. Магнитното поле на Сатурн повече прилича на Слънцето отколкото на Земята. Магнитното поле на Слънцето не се върти като твърдо тяло. Неговият период на завъртане варира в зависимост от различните ширини.

• Можеш да чуеш радио звуци от завъртането на Сатурн, приличащи на сърцебиене, както и други звуци от Космоса. Посети космическия аудио уебсайт на Университета в Айова на: http://www-pw.physics.uiowa.edu/space-audio.

• Учени от НАСА, от мисията Касини, са открили доказателства за съществуването на нов вид малки, естествени сателити (moonlets), намиращи се в пръстените на Сатурн. Само в един пръстен на Сатурн би могло да има до 10 милиона такива обекти. Тяхното съществуване може да ни помогне да открием дали пръстените на Сатурн са се образували след разпадането на по-голямо тяло или са останки от материала, от който са се сформирали Сатурн и неговите луни. Смята се, че тези естествени сателити (moonlets) са части от древно тяло, чието разпадане е образувало възхитителните пръстени на Сатурн.
http://www.eurekalert.org/pub_releases/2006-03/ssi-cf032906.php

• По време на наблюдението на Енцелад (шестата най-голяма луна на Сатурн) космическият кораб Касини събира информация, която учените използват, за да идентифицират различните молекули в космическата среда на луната, в това число йони и изотопи. Атомите около Енцелад най-вероятно крият информация за миналото. Те идват от вътрешни региони, които са претърпели малки промени от образуването на луната досега, и биха могли да дадат ценни насоки за това как се е образувала Слънчевата система и как е еволюирала.
http://www.eurekalert.org/pub_releases/2008--‐10/uom--‐cfo100608.php

• Учените все още откриват нови луни около Сатурн. Космическият кораб Касини се натъкна на нова луна на Сатурн, чието условно означение е S/2005 S1. Тя е на орбита в едно от деленията на външния А-пръстен. Има снимки на малкия обект, намиращ се в центъра на делението на Кийлър, и на вълнообразните следи по края на делението, образувани от гравитационната сила на луната. Делението на Кийлър се намира на около 250 км във външния край на А-пръстена, който сам по себе си също е в края на основните светли пръстени. Новият обект е на около 7 км и отразява около половината светлина, която попада върху него от частиците в съседните пръстени.
http://www.eurekalert.org/pub_releases/2005-05/ssi-cfn051005.php

• На космическия кораб на НАСА, Касини, има камера с чувствителност към инфрачервения спектър, която снима най-високите планини, които някога сме виждали на Титан – луната на Сатурн. Планинската верига е висока около 1.5 км, дълга е към 150 км и е широка 30 км. На върха на планините има светъл, бял материал, който може да е метан или друг органичен (съдържащ въглерод) "сняг". Ако Титан беше Земята, планините щяха да са на географска ширина близо до Нова Зеландия. Тяхното формиране вероятно наподобява образуването на подводни скали насред океана, тук на Земята: земната кора се пропуква и през цепнатината се надига материал, образуващ подводната скала.
http://www.eurekalert.org/pub_releases/2006-12/uoa-cic121206.php

• Дълбоко в Юпитер и Сатурн може да бъде открит странен материал, подобен на живака – течен метален хелий. Той се образува при условия, които са налични в сърцевината на гигантски, газови планети. При смесването с метален водород се получава течна метална сплав. Основната характеристика на метала е неговата електропроводимост, която позволява на електроните да се движат през него като вода в корито на река. Това може да е ключът към загадката защо Юпитер и Сатурн излъчват повече енергия, отколкото поглъщат от Слънцето, и откъде идва тя.
http://www.eurekalert.org/pub_releases/2008--‐08/uoc-‐jas080608.php

ФАКТИ - МЕРКУРИЙ И ВЕНЕРА

• До 60-те години на миналия век учените смятаха, че температурата на повърхността на Венера е близка до тази в Маями, Флорида. Полет на космически кораб, оборудван с три примитивни инструмента, летящ около планетата разкрива, че изчисленията са сбъркани с една нула: на Венера не е 90 градуса по Фаренхайт (32 градуса по Целзий), а 900 (482 градуса по Целзий)! (Кевин Бейнс).

• Известни мислители като Карл Сейгън откриват, че екстремните температури на Венера са резултат от "парниковия ефект". (Кевин Бейнс)

• Смята се, че през първия милиард, или дори два милиарда години, на Венера е имало застояла вода. Някои от последните наблюдения на кораба Венера Експрес потвърждават това. (Кевин Бейнс)

• Едно от основните доказателства е количеството "тежка" вода, което все още е в атмосферата на Венера. Молекулата на водата тук е с един допълнителен неутрон, което я прави малко по-тежка. Водата вероятно някак е напуснала атмосферата, по-тежката вода е останала на планетата и така е била открита от нас. Учените очакват да открият много от тази "тежка" вода в атмосферата. Предвид колко нормална вода е необходима, за да остане толкова много "тежка", на Венера явно е имало огромни количества вода, равняващи се на океани.

• Изследването на горния атмосферен слой на Венера води до откритието на дупката в озоновия слой на Земята. (Марк Бълок)

• Едно от невероятните неща на Венера е, че вулканичната дейност и бурните химически реакции между минералите на повърхността и атмосферните газове най-вероятно са свързани с климатичните изменения (climate feedbacks). Климатът на Венера, макар и коренно различен от този на Земята, е постоянен. Понякога обаче настъпват тези климатични изменения. (Марк Бълок)

• Колкото повече знаем за това как вулканичната дейност и химическите реакции се отразяват на атмосферата и облаците на Венера толкова по-наясно ще сме как измененията влиаят на климата на Земята. (Марк Бълок)

• Температурите и налягането на Венера са толкова високи, че променят видимият спектър на скалите. Удивителен пример за това е минералът хематит, който е типичен червеникав железен оксид. Намира се на Земята и на Марс, а най-вероятно и на Венера. Марс дължи черения си цвят именно на железните оксиди; някои от скалите и почвите на Земята – също. Но на Венера те изглеждат сиви, защото отразителните им свойства се променят. (Марк Бълок)

• Вулканите на Големият остров (Хавай) имат много сходства с гигантските вулкани на Венера. От всички кътчета на планетата ни, Хавай най-много прилича на Венера! (Марк Бълок)

• Облаците на Венера не са като тези на Земята. Вместо от водни молекули те са предимно съставени от сярна киселина, което прави атмосферата на Венера не само изключително гореща, но и корозивна.

• Ако на Венера вали, това ще е дъжд от сярна киселина. Там е толкова горещо и сухо, че дъждовните капки вероятно биха се изпарили преди да стигнат до повърхността. Ако стоиш на повърхността на Венера вероятно би усетил само лек ръмеж.

• Марк Бълок работи върху нова мисия до Венера ("Флагшип"). Тя включва голям орбитален апарат, два космически кораба за приземяване и два много големи балона. Докладът и дизайнът на космическия кораб хващат внимнието на НАСА и те обмислят построяването и пускането на мисията към 2020-2025 година.

• Можеш да се разхождаш по повърхността на Венера по-бъзо от скоростта, с която се върти! Земята се върти с около 1'610 км/ч, а Венера – с около 6.5 км/ч! Ако тичаш по Венера по-бързо от скоростта й на въртене можеш да задържиш Слънцето директно над главата си. (Кевин Бейнс)

• Венера е невероятно ветровита планета. Ако някак си успееш да предолееш враждебната природа и се спуснеш с космически кораб през атмосферата на планетата, на слизане към повърхносттта ще те връхлетят ветрове със силата на урагани. На самата повърхност те очакват ветрове в комбинация с плътна атмосфера и налягане от 100 бара. Когато ходиш ще имаш усещането, че газиш през вода, въпреки че скоростта на вятъра вече ще е спаднала до около метър в секунда.

• Венера Експрес е засякла статично електричество на Венера, типично за светкавици от облак до облак. А там където има светкавица, има и гръмотевица! Всичко това звучи почти невероятно като се има предвид плътността на атмосферата. (Кевин Бейнс)

• На 5 км височина над планините на Венера има докладвана отражаемост. Смята се, че веществото е вид тежък метален сняг, вероятно толариум (Tolarium snow)! (Кевин Бейнс)

• Една от най-големите мистерии за Венера е как се образуват ветровете й при тази ужасно бавна скорост на въртене. Една вероятна причина са характеристиките на полюсите й! Циклони с формата на осмица могат да бъдат открити и на Южния, и на Северния полюс на Венера. Има подозрения, че горещият въздух на Екватора се надига и се мести към по-студените полюси. Поради наличието на много такъв въздух той трябва да се кондензира, което го прави още по-плътен и го кара да "потъва". Възможно е това да създава осморките и в следстие на тях – ветровете. (Кевин Бейнс)
РЕКЛАМА

СНИМКИ

ВИДЕО