• Плутон се завърта всеки 6½ дни. Космическият кораб Ню Хърайзънс ще има само един Плутонски ден и малко, за да разгледа и снима планетата-джудже след като е пътувал натам 8.5 години!

• През последните 20 години Плутон се отдалечава от Слънцето и става все по-наклонен. Вече има части от планетата, които НИКОГА не виждат Слънцето...

• От 1988 година насам атмосферата на Плутон се е удвоила!

• Сезоните на Плутон са много сложни по две причини. Първата е, че разстоянието между Слънцето и Плутон се променя значително по време на орбиталния му период. Поради ексентричната му орбита, количеството слънчева светлина, която Плутон получава, може силно да варира. Вторият фактор е, че оста на Плутон е изкривена така, че почти директно сочи към Слънцето. Затова, в различно време на годината, двата полюса получават различно количество слънчева светлина. Комбинацията от тези два фактора прави сезоните на Плутон – пролет, лято, есен – много различни от тези, които познаваме на Земята.

• В зависимост от това в коя част от орбитата си се намира Плутон учените смятат, че атмосферата му постоянно се свива и разширява. Когато планетата-джудже се намира близо до Слънцето топлината разтопява ледовете и създава атмосферен слой, който би ти стигал до коленете, ако можеше да стоиш прав на Плутон. Когато се отдалечава от Слънцето, тези газове се кондензират и преминават отново в течно състояние. Този процес се нарича сублимация. (Дейвид Пейдж & Уил Грънди)

• Клайд Томбо използва телескоп в Лоуелската обсерватория, за да открие Плутон през 1930 година. С него той прави снимки на небето върху фотографски плаки с размери 35 и 43 см. След като ги прояви той използва елементарния метод "сравни разликите" с помощта на апарат, наречен "блинк-компаратор", за да засече движеща се планета! Томбо трябва да е бил доста търпелив човек, защото това най-вероятно е била дълга, скучна и неблагодарна работа!

• Пърсивал Лоуел, редом с други учени и астрономи, вярвал в съществуването на девета планета заради неправилните движенията на Уран и Нептун около орбитите им (Кевин Шиндлер). Сега, когато Плутон е "понижен" в планета-джудже, е възможно планетата Х да чака там някъде да бъде открита. Всичко това е само на теория, но има един учен, който се надява да я намери – Патрик Ликавка от Университета Коб в Япония. (New Scientist, 11 януари, 2008 година, от Говерт Шилинг)

• Планетата Плутон е кръстена от 11-годишно английско момиче на име Вениша Бърни. Лоуелската обсерватория обявила конкурс за име на новата, девета планета. Вениша учела митология в училище и попитала защо не кръстят планетата Плутон - на царя на подземния свят, най-далечното студено царство. Чичо й изпратил телеграма до обсерваторията от нейно име. Вениша Бърни (или Феър след като се омъжва) умира на 90-годишна възраст през май 2009 година.

• Плутон е едно от най-вълнуващите неща в Слънчевата ни система, защото все още знаем малко за него. Той е на около 6.5 милиарда километра; толкова далеч от Слънцето се намира, че е ледено студен. Ако по някакъв начин попаднеш на Плутон, протегнеш ръка и я удариш тя ще се разбие на парчета като ледено кубче! (Кевин Шиндлер)

• Плутон е много енигматичен обект, какъвто досега не сме виждали от близо. Затова, учените не знаят какво ни очаква там. Възможно е когато Ню Хърайзънс се приближи до планетата да открием странни релефи, над които да се главоблъскаме с години – как са се образували и защо. (Кевин Шиндлер)

• Наблюдението на Плутон е много бавен процес, защото годината там се равнява на около 2.5 века на Земята. Това означава, че един сезон на Плутон продължава приблизително колкото професионалния стаж на един учен! Равноденствието настъпи в края на 80-те и оттогава Плутон навлиза в летния сезон. Той ще започне след още няколко десетилетия. (Уил Грънди)

• Има три основни вида лед на повърхността на Плутон: метан, азот и въглероден оксид. Причината да знаем този факт е, че тези ледени молекули вибрират с много специфична честота. Ако фотон светлина има достатъчно количество енергия да предизвика вибрация, той се абсорбира когато удари леда. Ако няма – отскача от повърхността. Ние виждаме на телескопа, кои се абсорбират и кои не. Всичко това ни помага да научим повече за състава на Плутон.

• Плутон може да бъде кафеникав или лилавеникав на цвят. Ако бомбардираш въглерод, водород и кислород с активна радиация ще нарушиш връзките. Тези смеси се пренареждат във все по-сложни и по-сложни химични вериги и в крайна сметка би получил материал с червеникав или розовеникав цвят. Истинският цвят на Плутон е по-скоро кафяв отколкото приятно розов.

• Ако можеше да пътуваш до Плутон слънчевата светлина щеше да е много по-слаба. Плутон е 30 пъти по-далеч от Слънцето от нас, а силата на слънчевата светлина намалява, умножена на квадрат, което ще рече, че е около 1'000 пъти по-слаба.

• Животът, както ние го познаваме, не може да съществува при температурите на Плутон. Но във вътрешността му би могло да има течна вода и тези сложни химични вериги да си пробият път. Да, би могло да има обитаеми региони. Тогава източникът на енергия на Плутон не би бил слънчевата светлина, а разлагането на радиоактивни елементи. Този живот сигурно ще е доста тежък, дори и за екстремофили. И все пак учените обсъждат обитаемостта на други среди в заледени спътници, като Европа (луна) и Енцелад. Това изглежда е хитът – ако има вода, може да има и живот. (микробен!) (Уил Грънди)

• Обсерваторията Кек в Мауна Кеа – масивен вулкан в Хавай – предлага едни от най-добрите условия за астрономическо наблюдение в света. Върхът на Мауна Кеа е висок, много сух и чист през повечето нощи в годината.

• Инфрачервената светлина често се използва за наблюдение на светлина от комети. Тъй като атмосферата и облаците на Земята се смесват с инфрачервената светлина от астрономическите обекти Мауна Кеа е идеална локация за наблюдение на много далечни обекти.

• Наблюдаваме кометите, за да установим от какво са направени. Кометите са интересни обекти: те са останки от ранните дни на Слънчевата система, вкаменелости от забравени времена. Когато гледаме комета ние виждаме през прозорец на времето условията в слънчевата мъглявина – древни неща, от които се е образувало всичко в Слънчевата система.

• Има два вида комети: късо- и дългопериодични. Тези два вида ни отвеждат в различни периоди от формирането на Слънчевата система и ни показват как се е променял съставът на кометите през последните 4.5 милиарда години.

• Много комети биват забелязани за първи път при наблюдение. Тези комети, които изучаваме, никога не са били наблюдавани с помощта на съвременни инструменти. Затова, всеки път когато погледнем към комета можем да видим нещо ново.

• Има няколко комети, които почти всяка вечер могат да бъдат забелязани от аматьори-астрономи, стига да са във видимите дължини на вълните. Изключително ярките комети, тези които се виждат с просто око, са по-рядко срещани. Те се появяват средно веднъж или два пъти на десетилетие. Това са по-често дългопериодичните комети, които вече се откриват непрекъснато, благодарение на редовните и изключително прецизни операции по преглеждане и изучаване на небето.

• Поясът на Кайпер е открит и потвърден едва преди 15 - 20 години, а има още толкова много обекти, които чакат да бъдат намерени. Има още много да учим – колко на брой са обектите (има предположения, но колко ли са в действителност?), как варират размерите им, как си взаимодействат с останалата част от Слънчевата система? (Кевин Шиндлер)

• Ето как учените смятат, че са се образували облакът на Оорт и поясът на Кайпер: при образуването на Слънчевата система са останали много отломки – части и парчета, носещи се в пространството, които не са успели да сформират планета или спътник. Кометите са парчета от тези отломки, които са се събрали в орбитата на Юпитер и нататък, тъй като там регионът е с достатъчно ниски температури, при които ледът образуващ кометите, да се кондензира. Много комети са се образували в близост до гигантски планети (5 и 30 астрономически единици /AU/). Те са били изхвърлени много далеч от вътрешността на Слънчевата система заради силната гравитация на тези планети (която днес се използва за изстрелване на космически кораби). Тези комети са пътували до най-далечните краища на Слънчевата система и са образували облака Оорт – местност от комети със сферична форма, намиращ се на около 50'000 астрономически единици /AU/ от Слънцето.

• Останалите парчета отломки, които първоначално са изблъскани от гигантските планети (но все пак са успели да се задържат в региона, където са се образували), се превръщат в това, което днес наричаме пояса на Кайпер и "разредения диск", които се намират на около 30 - 100 астрономически единици /AU/.

• Дългопериодичните комети идват от облака Оорт, докато късопериодичните комети идват от региона на пояса на Кайпер и така наречения "разреден диск". Условията на формиране, химичният състав и температурите са различни. Затова, можем да разграничим следните групи отломки и планети в зависимост от това на какво разстояние от Слънцето се намират: астероиден пояс, пояс на Кайпер и облак Оорт. Те са различни геоложки стратиграфски слоеве в хоризонталната равнина. Кометите, които се освобождават от тези групи, са фосили, които могат по-лесно да бъдат изучавани когато се приближат до Земята.

• Розета е първият космически кораб, който ще кръжи около комета (67P/Чуримов-Герасименко), ще я изследва подробно и ще спусне автоматичния модул Фило (Philae) на нейната повърхност. И орбиталният апарат, и апаратът за приземяване са снабдени с редица научни инструменти. Те могат да извършват уникални измервания, които да ни помогнат да научим повече за състава и произхода на кометите, как се образуват и как се развиват във времето.

• Космическата сонда Дийп Импакт направи подробни снимки на кометата 9P/Tempel 1. Те показват в огромен детайл разнообразната й геоложка структура. Модулът "импактор" се сблъска с кометата и така се сдоби с информация за вътрешната й структура, която нямаше как да научим само от снимките. Дийп Импакт създава голям, прахов облак, който скрива кратера, причинен от удара. Но през 2011 година космическият кораб Стардъст-Некст ще прелети покрай 9P/Tempel 1 и ще огледа кратера, за да събере още повече информация за структурата на кометата.

• Откритието на "Тритон" - луната на Нептун - дължим на бирата! Уилиам Ласел, който забелязал Тритон на 10 октомври 1846 година, използвал натрупаното от пивоварския си бизнес богатство, за да си купи телескоп.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Neptune&Display=Moons

• Годината на Нептун е много дълга. Толкова е дълга, че всъщност през 2011 година той ще направи първата си пълна обиколка около Слънцето откакто е открит през 1846 година.
http://www.nasa.gov/worldbook/neptune_worldbook.html

• Малко плаване? Ветровете на Нептун са най-бързите в Слънчевата система. Скоростта им се изчислява на около 1'100 км/ч.
http://www.nasa.gov/worldbook/neptune_worldbook.html

• Нептун е най-студената планета в Слънчевата система. Високо над облаците, температурите на Нептун могат да стигнат до -221.4 градуса по Целзий.
http://www.nasa.gov/worldbook/neptune_worldbook.html

• Най-голямата луна на Нептун – Тритон – се върти в грешната посока! Този феномен се нарича ретроградна орбита и означава, че Тритон се върти около Нептун в обратна посока спрямо всички останали луни на планетата.
http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Triton

• Уран се намира на около 2'872'460'000 км от Слънцето и е най-далечната планета, която може да бъде видяна с просто око.
http://www.nasa.gov/worldbook/uranus_worldbook.html

• Учените смятат, че е възможно дълбоко във вътрешността на планетата да има океан от течна вода, съдържаща разтворен амоняк.
http://www.nasa.gov/worldbook/uranus_worldbook.html

• Уран си е полегнал! Наклонът на повечето планети е около 30 градуса, докато на Уран е 98 градуса. Той е толкова наклонен на една страна, че оста му лежи почти на нивото на пътя му около Слънцето.
http://www.nasa.gov/worldbook/uranus_worldbook.html