Стихийни светове

СТИХИЙНИ СВЕТОВЕ

ЧУЖДОЗЕМЕН ВЯТЪР

Бури бушуват на Юпитер от стотици години. Една от неговите бури, позната като "Голямото червено петно", е с двойно по-голям размер от този на Земята и вилнее през последните 300 години.

Петното бушува с над 500 км/ч, с два пъти по-голяма скорост от тази на ураган пета степен, но енергийният източник на тази буря остава една от най-големите научни мистерии за тази планета.

Светкавиците на Сатурн са 10'000 пъти по-силни от тези на Земята, а гръмотевиците му са най-мощните познати такива в слънчевата ни система.

Луната на Юпитер – Титан – има сложен метеорологичен цикъл, който наподобява този на Земята. Разликата е, че Титан има метанов, а не воден цикъл. На Титан, езера с размера на Земята, са съставени от течен метан, който се изпарява и образува токсични оранжево-жълти облаци, които после се изваляват под формата на течен метан.

Водовъртежите в океана са гигантски течения въртяща се вода, които се простират на стотици километри и бавно се обръщат през годините под повърхността на океана. Те са като гигантски урагани и се считат за най-издържливите времеви системи на Земята.

Поради относително малкия размер на нашата планета, има място само за около шест големи системи бури на Земята по едно и също време.

Земята e планетата с най-сложното и непредвидимо време в слънчевата система заради малкия си размер и комбинацията от земя, море и плътна атмосфера.

"Палеотемпестологът" е метеорологичен учен, който разследва древни бури като разглежда древни записи, както и наличните доказателствата, останали след тях.

Най-адските времеви условия, познати на нашата планета, се случват с точността на часовник на екзопланета, намираща се на 200 светлинни години от Земята. На планета HD80606B, орбитираща около звезда от съзвездието Голямата мечка, невероятната жега на звездата предизвиква бързото увеличаване на атмосферата до 1'200 градуса по Целзий. Този феномен наподобява атомна експлозия и предизвиква гигантска шокова вълна, която преминава през планетата със скорост около 17 пъти тази на звука.

СМЪРТОНОСЕН ПРАХ

Пясъчните бури на Марс могат да продължават със седмици и дори с месеци.

Счита се, че пясъкът на Марс е пудро-образен дразнител, съдържащ силни оксиди, които могат да изгарят кожата както белината.

В средата на 90-те години на миналия век, учените идентифицират пясъчен облак на около 700 километра, който прекосява Атлантическия океан за по-малко от седмица.

По-голямата част прах в нашата атмосфера идва от една долина в северо-централна Африка: депресията Боделе (Bodele Depression) в Чад, в пустинята Сахара. Това е най-прашното място в света. Всеки ден, Боделе произвежда над 600'000-700'000 тона прах. Но всъщност именно тази прах подпомага живота на нашата планета като предоставя жизненоважни хранителни вещества в Амазония.

Проследявайки микробите в прахта учените откриват прах от Боделе из цял свят.

Скорошни проучвания разкриват, че вероятното обяснение за избледняването на коралите в Карибите и постепенното им изчезване е именно плесента, носеща се в прахта от Африка.

Учени, изследващи пясъчните вихрушки в пустинята Мохаве се надяват, че ще разкрият важна информация за това как те функционират както на Земята, така и на Марс, тъй като температурните разлики между земята и въздуха на двете планети подклажда пясъчните вихрушки по един и същи начин.

Пясъчната вихрушка може да се носи до няколко километра над земята, но тя не е торнадо.

Лунна прах е влизала по ботушите, костюмите и местните станции на астронавтите, пътували до Луната, дразнейки очите и дробовете им. Поне един астронавт се е върнал от Луната с тежка форма на лунна сенна хрема.

Лунната прах има мирис на изгорели въглени.

КОСМИЧЕСКИ ОГЪН

Температурата на слънчевата корона е 2 милиона градуса по Целзий докато самото слънце гори с едва 6'000 градуса по Целзий. Защо короната е по-гореща остава научна загадка.

Един от най-удачните моменти да се изучава слънчевата корона е когато слънцето не се вижда, по време на слънчево затъмнение.

Най-дългото слънчево затъмнение през нашия век се е случило на 22 юли 2009 година и е продължило 6 минути и 39 секунди. То ще си остане най-продължителното затъмнение чак до юни 2132 година.

На 1 септември 1859 година, английският астроном Ричард Карингтън успява да заснеме слънчево изригване, което трае 5 минути.

Терминът CME или Coronal Mass Ejection (силна магнитна експлозия) е известен сред учените като "феноменът на Карингтън".

Едно по-силно слънчево изригване може да бомбардира Земята и да претовари електрически жици, трансформатори и електрическо оборудване.

Светкавицата е около 5 пъти по-гореща от повърхността на Слънцето. Тя има заряд от 300'000 ампера и волтаж от 100 милиона волта. И въпреки това, учените все още не знаят как точно се случва светкавицата и откъде се появява.

Космическите лъчи са малки (по-малки от атома) частици, които пътуват със скорост, близка до тази на светлината, и обстрелват Земята от всички посоки. Те са невидими за човешкото око и минават през нас и през Земята всяка секунда. Някои учени смятат, че космическите лъчи крият обяснението за произхода на светкавиците. Те вярват, че когато космическият лъч се сблъска със земната атмосфера неговата енергия разбива молекулите на въздуха и създава еквивалента на звуков гръм под формата на светлина.

Космическите лъчи се раждат при екплозията на звезда, в супернова. Ако действително светкавицата е предизвикана от космическите лъчи, то всеки път когато видиш светкавица или чуеш гръмотевица, се случва физическо взаимодействие между тази светкавица и звезда, която е експлоадирала през половината галактика преди 500 милиона години.

НАЙ-ЛОШОТО ВРЕМЕ В СВЕТА

Най-лошото време в света

Ветрове със силата на урагани бушуват повече от 100 дни годишно по върховете на Маунт Уошингтън в Ню Хемпшир, САЩ.

Най-силните ветрове

Световният рекорд за най-силен порив на вятъра в света, движещ се със скорост 407 км/ч, е записан на остров Бароу в Австралия, през април 1996 година.

Най-много светкавици годишно

158 мълнии годишно падат на квадратен километър в мистериозно място, дълбоко в планините на източната Демократична република на Конго, близо до село на име Кифука. Това е и световният рекорд за най-много светкавици годишно.

Най-горещата записана температура

На 13 септември 1922 година италианска метеорологична станция измерва температура от 58 градуса по Целзий в Ал Азизия, Либия, около 40 км южно от Триполи.

Най-студената измерена температура

На 21 юли 1983 година е измерена температура от -89.2 градуса по Целзий в метеорологична станция във Восток, Антарктика.

Най-големият среден годишен дъждовалеж в света

За период от 38 години, в Мосинрам, Индия, се изваляват средно по 12 метра дъжд годишно. За период от по-малко от една година - от август 1860 година до юли 1861 година - в Черапунджи, Индия, се изваляват 26 метра дъжд.

Най-дългият сух период в света

В африканската пустиня Атакама, в Чили, не е валял дъжд в продължение на 14 години (от октомври 1903 година до януари 1918 година).